Автор: Тервел Христов

Любител планинар, фен на дивото къмпингуване, ловец и не на последно място - притежаващ практически армейски опит.


Планината е прекрасно място за изкарване на свободното време. Красива, величествена, всяваща мир и спокойствие. В същото време е опасно място за неподготвени и не добре екипирани хора. Не един и два са случаите на загубили живота си туристи. Хора подценили я, не опознали я, не показали уважението си към нея.

Както казах, планината изисква уважение, доста подготовка и нужната екипировка, преди да се отправим към нея. Колкото и подготвен да е човек, винаги майката природа намира с какво непознато да го изненада. На теория всичко изглежда прекрасно, до момента на челен сблъсък с реалните сурови планински условия, особено по високите части.

Да обобщим първо двата вида планински туризъм. Повечето хора отиват с колата до някой обособен къмпинг, оборудвани с всички удобства на дома като котлони, къмпинг душове, походни меки легълца, осветление на батерии, генератори за ток и т.н.

Втората „порода“ хора са тези, обичащи дивото къмпингуване на доста по-усамотени места, седене покрай лагерния огън, далеч от цивилизацията и в хармония с природата. Предпочитащи да ходят пеш в планината, на места недостъпни за превозни средства.

В която и от двете групи да се числи човек, никой не е застрахован, че няма да изпадне в ситуация на екстремно оцеляване, защото в планината условията се променят за минути и доста често това е причина човек да се загуби, да остане без храна, вода, комуникация.

Първо ще наблегнем на нещата, необходими за подготовка и окомплектовка на екипировката за дивото къмпингуване. Какво е необходимо да носим, в какви количества, как да го подберем, за да е подходящо за самите нас.

Най-важният детайл от екипировката винаги са обувките. Те са гаранцията ни, че ще стигнем и ще се върнем здрави където и да отиваме. Или поне без мазоли и болки в краката. Нито марката, нито дизайна на обувката са толкова важни. За обувката е важно да е удобна, да ни пази краката сухи и в случая за планината, да обхваща крака поне 2-3 см над глезена. Последното дава допълнителна стабилност на цялото тяло. Избора на обувка се прави след като се обуе, а не след като някой ви е казал, че това е най-добрата обувка на пазара. Доста често подходящата обувка не е нито най-скъпата, нито най-красивата. Да не подценяваме и фактора чорап. Аз лично съветвам да се носят памучни или вълнени термочорапи целогодишно. Естествената материя винаги е за предпочитане. Тя осигурява по-добра циркулация на въздух дори вътре в обувката. Ще ви кажа как аз тествам една обувка дали е подходяща за мен. След като я купя и понося няколко дни, я подлагам на следния тест: 72 часа не я свалям от краката си. Спя с обувките дори. На всеки 24 часа само сменям чорапите. Ако след този тест не се е появило желанието да хвърля обувката на боклука, значи за мен е перфектната. Толкова за обувките. Да разгледаме облеклото.

Диво къмпингуващите предпочитат повече маскировъчните дрехи. Камуфлажа, както е по-известен в ежедневието, е прекрасен вариант да се слееш с природата. Основното при избора на дрехите също е да са от естествени материи, или от такива, които позволяват на кожата да диша. Важно е да са ни по мярка, не прекалено впити по тялото и не твърде широки. Планината приятели е интересно място. За по малко от час температурите могат да паднат с 20 и повече градуса. Затова винаги трябва да имаме в раницата комплект термо бельо, блуза или пуловер, непромокаемо яке. Софтшел материята е изключително подходящ избор за яке. В момента пазара предлага огромно количество разцветки, кройки и размери камуфлажи, така че да подберем този който е подходящ за нас. Панталони, якета, е препоръчително да имат големи карго джобове, защото в тях лесно се побира дребен, но важен багаж, като например кутийката с комплекта за оцеляване. Дори и да загубите раницата си, това което ще ви е от полза, остава по джобовете. Няма да изпадам в подробности коя разцветка за какво е подходяща. Сега темата е друга.

Обухме се, облякохме се, сега да изберем раница. Също доста важен елемент от екипировката. Тук правилата са подобни като при дрехите и обувките. Трябва да ни е удобна, достатъчно голяма за да събере всичко необходимо, но не прекалено, за да не можем да я препълваме с багаж, който само да тежи. Аз лично предпочитам така наречените щурмови раници. Те са обем между 40 и 70 л., в повечето случаи имат пришита система за монтаж на допълнителни джобове, леки са и с достатъчен обем да съберат всичко необходимо. Както казах модулната система позволява да се прикрепят допълнителни джобове, различна екипировка и каквото още ни е необходимо. Няма идеални неща и често се налага да приспособяваме наличните на пазара артикули към нашите нужди. Не е маловажен и фактора габарит и тегло. Правилата са следните: видимо нищо да не стърчи извън очертанието на тялото, когато съм застанал с лице към теб. Не трябва и да виси прекалено ниско, за да пречи на свободното сядане.  Раницата да тежи не повече от 25% от телесното тегло на носещият я, да е с правилно и добре прогонени ремъци, кръстен колан, гръден(ако има, аз не ги предпочитам) и най- важното правилно подредена. Подредбата аз лично я правя по тристепенна система. Иначе казано степенувам нещата по важност. Например аптечката, манерката, ножа, са нещата с най-висок приоритет и са поставени така, че да имам достъп без вадене на багажа и ровене. Второ ниво са хранителни продукти и трето резервен комплект дрехи.

На снимките се вижда примерна подредба на раница за преходи на средни и дълги разстояния. На модулната система са закачени шалте за спане в ляво, спален чувал отдолу, кемълбег с мунщуг, вместимост 2,5л. и аптечка в дясно. На кръстния колан са поставени шанцови инструменти.


Примерният списък с окомплектовка на необходимата екипировка:

1.  Раница.
2.  Резервен комплект дрехи.
3.  Връхна непромокаема дреха.
4.  Комплект бельо и чорапи.
5.  Термо бельо.
6.  Сапун, хигиенни принадлежности.
7.  Храна за планираното времетраене на престоя +20% отгоре.
8.  Вода минимум 3 л (достатъчна за не повече от ден)
9.  Аптечка (описание на нужната окомплектовка – по-долу).
10.  2бр. термофолио.
11.  Спален чувал.
12.  Подложка за спане.
13.  Шанцов инструмент (брадвичка, лопатка, мултитуул)
14.  Комплект за оцеляване (описание на нужната окомплектовка – по-долу).
15.  Външна заредена батерия за мобилен телефон.
16.  Фенерче.
17.  Батерии.
18.  Нож.
19.  Прибор за хранене.
20.  Паракорд или друг подобен тип въже – поне 10 м.(на пазара се предлагат гривни от паракорд, които са красив аксесоар за китката на ръката и лесно се разплитат при нужда).
21.  Метална тел – 2-3 метра.


Примерният списък с необходимата окомплектовка на комплект за оцеляване:

1.  Лоена свещ.
2.  Кибрит.
3.  Магнезиева запалка.
4.  Компас.
5.  Калиев перманганат.
6.  Таблетки за дезинфекция на вода.
7.  Лепенки за рани.
8.  Хирургически остриета.
9.  Триъгълна кърпа.
10.  Игла и конец за шиене.
11.  Рибарски кукички, корда, тежести.
12.  Молив.
13.  Свирка.
14.  Гъвкав трион.
15.  Презерватив(побира до 1,5 литра вода).
16.  Свински опашки.


Примерният списък с необходимата окомплектовка на аптечка:

1.  Кислородна вода.
2.  Спирт.
3.  Стерилни марли – различни размери.
4.  Стерилни ръкавици.
5.  Лепенки за рани – различни размери.
6.  Пинсети.
7.  Ножичка.
8.  Лейкопласт.
9.  Бинт – марлен.
10.  Бинт – ластичен.
11.  Противоалергенни препарати.
12.  Триъгълна кърпа.
13.  Памук.
14.  Лекарства според специфичните нужди или заболявания, ако има такива за поне 2 пъти по-дълъг период от планирания за престой.
15.  Хирургически остриета.
16.  Калиев перманганат.



Аз лично нося и ампули с адреналин, противозмийски серум, игли и спринцовки за инжектиране.

Някои от нещата се повтарят в отделните комплекти, но не е без да има причина.

Каквото и да си говорим обаче, екипировката не прави планинаря. Прави го умението му да се справя в тежки условия. Уменията винаги се добиват на терен. Книгите дават само рамката. Ще се опитаме, на база на посочената окомплектовка, да дадем практически съвети относно поведението ни при ситуация, в която сме се отделили от групата и сме се изгубили.

Първо винаги се опитваме да се свържем с групата, но често в планинските местности няма обхват. Затова посоката на движение в началото е нагоре. Дори и да не попаднем в зона на покритие на мобилния телефон, че стигнем до място с по-добра видимост, което може да ни ориентира. Важно в случая е и да следим постоянно метеорологичната обстановка около нас. Изчерпвайки всички възможности да се намерим с групата, оставаме само срещу планината. Ако сме тръгнали и без раницата си от лагера, тогава положението е още по-тежко. Тук на помощ идват карго джобовете на екипировката. В тях винаги трябва да стой кутийката с комплекта за оцеляване. Предвид и частта от денонощието, имаме няколко проблема. Първо трябва да си подсигурим подслон. Тук на помощ идва гъвкавият трион и шанцовия инструмент, само ако сте го закачили обаче на колана на панталона, а не като мен на кръстния колан на раницата. В джобовете винаги носете и едно термофолио. 

 След като сме построили подслона, ако наблизо няма естествен такъв и може да се ползва, започваме с организацията на лагера. Палим огън. Тук на помощ идват джаджите от комплекта за оцеляване. Огъня държи дивите животни настрани, а по димът имаме шанс и да ни намерят. Никога не си позволявайте да изгасне огъня, докато се намирате на съответната локация. След това се заемаме с търсенето на вода. Каквато и чиста вода да намерите, не забравяйте, че имате таблетки за дезинфекция. Все пак няма да стоите дълго. Рядко, загубвайки се при разходка покрай лагера, носим манерката със себе си. Презерватива идва на помощ тук като съд за носене и съхранение на водата. Храната в планината през лятото не е проблем. Има разнообразна и обилна. Е, все пак не сме в ресторант. Трябва да си я потърсим, наберем и доста често няма да е това, което искаме да хапнем в момента. Както казва баща ми, „щом не ядеш каквото има, значи не си достатъчно гладен“. Проблемът ви в момента е друг, изгубили сте се. Не се препоръчва да се движите в гората през нощта. По-добре си набавете достатъчно дърва за огъня и стойте при него. Ще сте и на сухо, ако завали. Ако няма естествен водоизточник наблизо, има доста начини да се снабдите с вода, но тези техники смятам да разгледаме в друг материал. Важно е спокойствието. Гладът, жаждата са временни. Все пак ще ви намерят скоро, а сигурно ви и търсят вече. Ако строите подслон, правете го на открито. По-лесно биха ви видели от съседния хълм или от въздуха.

Няма да обяснявам подробно за какво може да се използва всеки елемент от комплекта за оцеляване, но гарантирам, че при правилно ползване, имате всичко необходимо да оцелеете поне месец сред природата. Нека не забравяме, че екипировката е само помощно средство на уменията и знанията ни.

Темата е много дълга и може да се каже много. Няма да натоварвам вниманието Ви с повече информация. Целта все пак на тази статия е да даде примерен списък и практически съвети как да се екипираме, а примерите описани извън списъка, за да се добие представа, че нищо от нещата които носите, не е излишно.

Относно разпределението на багажа, също се дават просто примери. На мен така ми е удобно, затова така го подреждам. На Вас нещата може да са ви удобни по друг начин. Просто си създайте своята подредба, запомнете и не губете време да търсите кое къде сте сложили, а просто протегнете ръка и вземете нужното нещо със затворени очи. Не сме в армията все пак да изглеждаме идентично.

Накрая ще повторя най-важното нещо, което трябва да притежавате когато се отправите на преход: УВАЖЕНИЕ КЪМ ПЛАНИНАТА И МАЙКАТА ПРИРОДА.